Аспарагинова киселина

През 1868 година започва да се говори за аспарагиновата киселина. Изолирана бива чрез експеримент от кълнове аспержи. Именно затова и първото й име е аспержи. Последвалите изследвания върху химическите характеристики на киселината, водят до нейното второ име - амино кехлибар.

Обща характеристика

Аспарагиновата киселина принадлежи към групата на аминокиселините с ендогенни свойства. Това означава, че освен присъствието си в храната, тя може да се образува и в човешко тяло. Физиолозите разкриват интересен факт: аспарагиновата киселина в човешкото тяло може да присъства както в свободна форма, така и под формата на протеинови съединения.

В нашето тяло аспарагиновата киселина действа като медиатор, който е отговорен за правилното предаване на сигнала от един неврон към друг. В допълнение, киселината е известна със своите невропротективни свойства. По време на етапа на ембрионално развитие се наблюдава увеличение на концентрацията на киселината в ретината и мозъка в тялото на бебето.

Аспарагиновата киселина, освен естественото си присъствие в храната, се предлага под формата на таблетки за лечение на сърдечни неразположения. Използва се и като хранителна добавка за придаване на сладко-кисел вкус на напитките и сладкарските изделия, а също така се използва и като добавка към храненето на трениращите в бодибилдинга (културизма). В съставките обикновено се посочва като D-аспарагинова киселина.

Продукти, богати на аспарагинова киселина:

• аспержи, соеви кълнове, покълнали ръжени зърна, люцерна;
• соя, фъстъци;
• кокосови орехи;
• тропичен плодов сок (грейпфрут, лимон, портокал и други), сок от ябълки от сорт "Семеренко";
• яйца;
• картофи, домати;
• морска риба;
• птиче месо, говеждо месо.

Дневна необходимост от аспарагинова киселина

Дневната нужда от аспарагинова киселина за възрастен човек е не повече от 3 грама. В този случай трябва да се приема в 2-3 дози. Така да се изчисли количеството й, че за едно хранене да се приема не повече от 1-1,5 грама.

Потребността от аспарагинова киселина нараства при:

• заболявания, свързани с нарушено функциониране на нервната система;
• отслабване на паметта;
• заболявания на мозъка;
• психични разстройства;
• депресия;
• намалена работоспособност;
• проблеми със зрението ("нощна слепота", късогледство);
• заболявания на сърдечносъдовата система;
• след 35-40 години; правят се опити, за да се провери балансът между аспарагиновата киселина и тестостерона (мъжкия полов хормон).

Потребността от аспарагинова киселина намалява при:

• заболявания, свързани с повишено образуване на мъжки полови хормони;
• високо кръвно налягане;
• атеросклеротични промени в съдовете на мозъка.

Усвояване

Аспарагиновата киселина се абсорбира много добре. Въпреки това, поради факта, че е в състояние да се свързва с протеини, може да предизвика пристрастяване. В резултат на това храната без тази киселина ще изглежда безвкусна.

Полезни свойства на аспарагиновата киселина и въздействието й върху човешкия организъм:

• укрепва организма и повишава работоспособността;
• участва в синтеза на имуноглобулините;
• играе решаваща роля в обмяната на веществата (метаболизма);
• ускорява възстановяването от умора;
• помага за извличане на енергия от сложни въглехидрати за образуване на ДНК и РНК;
• способна е да деактивира амоняка;
• помага на черния дроб да премахва остатъчните елементи от химикали и лекарства от тялото;
• помага на калиевите и магнезиевите йони да проникнат вътре в клетката.

Признаци за излишък на аспарагинова киселина:

• свръх възбуждане на нервната система;
• повишена агресивност;
• сгъстяване на кръвта.

Признаци за недостиг на аспарагинова киселина:

• увреждане на паметта;
• потиснато настроение;
• намалена работоспособност.

Безопасност

Лекарите не препоръчват редовно използване на продукти, съдържащи аспарагинова киселина в неестествена форма. Това важи особено за деца, чиято нервна система е изключително чувствителна към това вещество. При децата киселината може да бъде пристрастяваща, в резултат на което те могат напълно да спрат да консумират продукти, които не съдържат аспарагинати.

За бременни жени яденето на големи количества продукти, съдържащи аспарагинова киселина, може да повлияе неблагоприятно на нервната система на бебето, причинявайки аутизъм. Най-приемливата за човешкото тяло е киселината, която първоначално присъства в храната в естествената й форма. Естествената аспарагинова киселина не пристрастява.

Що се отнася до използването на D-аспарагинова киселина, като подобрител на вкуса, тази практика е нежелателна поради възможността за възникване на хранителна зависимост, при която продуктите без тази добавка ще изглеждат безвкусни и съвсем непривлекателни.