Хранене при автоимунни заболявания (Автоимунен протокол)

Ако ви се струва, че все по-често чувате за автоимунни заболявания, това е, защото страдащите от такива през последните години са се увеличили както в национален, така и в световен мащаб. До момента повече от 100 хиляди българи са диагностицирани с хроничната болест и въпреки че генетичната предразположеност отговаря за близо една трета от случаите, околната среда, хранителните навици и начинът на живот обясняват останалите две трети. Това означава, че можем да повлияем положително на автоимунните заболявания, като направим промени в избора си на храни и се информираме как стресът, липсата на сън и физическа активност влияят отрицателно на състоянието ни.

Какво представлява Автоимунният протокол?

Автоимунният протокол (АИП) е специализирана версия на Палео диетата, указваща кои продукти трябва да бъдат избягвани. Според АИП храните се разделят на две групи: такива, които подпомагат здравето, и такива, които му вредят.

Някои храни са очевидните компоненти от една добра диета, тъй като съдържат голямо количество полезни съставки и много малко или никакви елементи, които действат неблагоприятно на организма. Добри примери за такива са субпродуктите (черен дроб, мозък), морските продукти и повечето зеленчуци. Други храни са разбираемо забранени, тъй като имат сравнително ниски стойности на полезни компоненти и поредица проблематични съставки. В тази група се включват съдържащите глутен зърнено-житни култури, фъстъци и соеви изделия. Но много хранителни продукти попадат в сивата трудноопеределима част между двете екстремности. Такъв е случаят с доматите, които съдържат както някои много полезни елементи, така и други, които могат да въздействат негативно върху имунната система.

АИП елиминира подобни храни, включващи съставки, които могат да окажат негативно влияние върху имунитета или увреждат чревната микрофлора. Целта на тази диета е снабдяването на организма с възможно най-голямо количество полезни елементи, като в същото време се елиминират всякакви храни, които могат да допринасят за развитието на автоимунната болест или пречат за оздравителните процеси.

Позволени храни:

• морски дарове и риба (поне 3 пъти на седмица);
• разнообразие от зеленчуци и плодове (ежедневна консумация);
• зелени зеленчуци;
• червени, лилави, сини, бели зеленчуци и плодове;
• плодовете обаче трябва да се приемат в ограничени количества - между 10 грама и 40 грама фруктоза дневно; 
• кръстоцветни зеленчуци (броколи, карфиол, зеле, къдраво зеле, кейл, тиквички, тиква и други);
• гъби;
• билки и подправки (с изключение на черния пипер);
• всички видове месо, но с високо качество (по възможност да е от биоферма, където не се използват хормони и антибиотици);
• ненаситени мазнини (кокосово масло, авокадо, сьомга, маслини);
• пробиотични или ферментирали храни (ферментирали плодове и зеленчуци, кефир, кимчи, кокосово кисело мляко);
• богати на глицерин храни (субпродукти, костен бульон).

Забранени храни:

• зърнено-житни продукти;
• боб и бобови растения;
• млечни изделия и яйца;
• ядки и семена (включително кафе, какао и подправки, получени от семена);
• соя и соеви продукти;
• алкохол;
• подсладители и рафинираната и обработена захар;
• зеленчуци от семейство Картофови - картофи (сладките картофи са позволени), домати, патладжан, сладки и лютиви чушки, томатио, годжи бери);
• емулгатори, сгъстители и стабилизатори.

По статията работи: Нора Маркова