Хранене при заболявания на кръвоносната система

При анемия се намалява количеството еритроцити и хемоглобин в кръвта. Причините за заболяването може да са единични или следствие на други болести.

Причини за анемия:

• силна или хронична загуба на кръв (травми, носови, стомашно-чревни, маточни и други кръвотечения)
• непълноценно хранене, когато в организма постъпва недостатъчно количество желязо (или то не се усвоява добре) или други кръвообразуващи микроелементи, протеини, витамини, особено В12 и фолиева киселина
• нарушено абсорбиране на кръвообразуващи хранителни вещества при анациден гастрит (с нулева киселинност), при заболявания на тънкото черво (ентерити), след резекция на стомаха или червата, при глистна инвазия
• нарушено образуване на еритроцити, вследствие на поражения на костния мозък при различни заболявания
• унищожаване на еритроцитите в кръвта - различни по произход хемолитични анемии

Най-често срещаната анемия е желязодефицитната, която е сред най-разпространените заболявания в света, особено при жени в детеродна възраст, в резултат на загубата на кръв по време на менструалния цикъл. Следствие на анемията е недостатъчното количество кислород, постъпващо в организма, потискане на дишането на клетките, тъканите и органите с нарушени функции.

Задачата на диетотерапията е да увеличи, на фона на пълноценното хранене, снабдяването на организма с необходимите за кръвообразуването хранителни вещества, на първо място – желязо. Трябва да се отбележи, че ролята на различните продукти като източници на този елемент, се определя не толкова според количеството му, съдържащо се в тях, колкото от степента на неговото усвояване от отделните храни. В диетата се увеличават протеините с около 10-20% в сравнение с физиологичните стандарти относно съдържанието на белтъчини (80— 100 г, 60 % — животински). Те са необходими за по-доброто усвояване на желязото, за строежа на еритроцитите и за образуването на хемоглобина. Количеството мазнини в менюто се намалява с 5-10% спрямо физиологичните норми.

Количеството витамини от група В и особено на витамин С в диетата при заболявания на кръвта се увеличава. Най-добре се усвоява желязото от месните продукти, след това от рибата, плодовите сокове и от вътрешността на горските плодове. Хранителното меню трябва да съдържа месо, черен дроб, език, бъбреци, колбаси (не повече от 200-250 грама дневно), риба, морски продукти, пресни плодове (и горски) и сокове от тях, зелени подправки (магданоз, копър и др.), шипкова отвара. Добро е усвояването на желязото, съдържащо се във варения и печен черен дроб, в пастет от него, затова не се налага консумацията на продукта сурово или полуготово състояние.

Кулинарната обработка на храната е обичайната, освен ако няма противопоказания (язвена болест, ентерити и др.). За стимулиране на апетита са подходящи месни, рибни, гъбни бульони и сосове, подправки и пикантни зеленчуци (лук, чесън, хрян и др.).

Добавянето на месо, месни продукти или риба към всяко хранене увеличава усвояването на желязото от продукти като: зърнени храни, хляб, картофи и други. Това важи и за включването на сокове от цитрусови плодове, други плодове (и горски), шипкова отвара, вода или сок от компот с наличието на аскорбинова (около 25-50 мг) или лимонена киселини.

Ограничават се богатите на хранителни влакна продукти: пълнозърнест хляб или от трици, бобови и др. Плодовете (и горските) и зеленчуците са задължителни, но не прекалявайте с консумацията им.

В много от случаите е невъзможно да се преборите с анемията само с помощта на диета, без употребата на желязосъдържащи медикаменти. Последните трябва да се приемат заедно с аскорбинова киселина (50 мг) преди хранене – това осигурява по-доброто абсорбиране на желязото от червата.

Храненето, предназначено за страдащите от анемия, може да бъде изготвено и на основата на лечебна диета № 15, вземайки под внимание горепосочената информация. При анемия, възникнала вследствие на остро или хронично заболяване, диетата трябва да бъде съобразена с основния здравен проблем, добавяйки продукти, богати на необходими за кръвообразуването хранителни вещества.

При остра левкемия и хронична миелоза, диетата трябва да включва пълноценна и лесноусвоима храна, наситена с витамин С и витамини от група В, също с източници на желязо и други кръвообразуващи микроелементи, а при повишена пропускливост на кръвоносните съдове - с калциеви соли (чрез млечните продукти). За основа може да бъдат използвани лечебни диети № 11 или №15, а при нарушени функции на храносмилателната система – диети с № 1, 2, 4Б, 4В или 5.

При еритремия се засилва кръвообразуващата функция на костния мозък, което води до увеличаване на кръвта, благодарение на еритроцитите, а понякога и на левкоцитите и тромбоцитите. В начален стадий на заболяването е подходяща диета №15, като се ограничи консумацията на продукти, активизиращи кръвообразуването, например черен дроб. В развит стадий на болестта се препоръчва диета №6, в която е силно ограничена или забранена употребата на месни и рибни продукти (особено вътрешни органи – черен дроб, бъбреци, език, мозък), бобови храни